Травмите на зъбите могат да бъдат фрактури (отчупвания на парчета с различни размери от зъба) или луксации /сублукации (разместване на зъба). Тези две големи групи увреждания се лекуват по много различни начини в зависимост от конкретния случай, но и при двете съществува риск от късни усложнения. Това се дължи на факта, че по време на травмата може да се прекъсне съдовонервния сноп, който изхранва зъба. В резултат на това зъбът се самоумъртвява,симптоми на което може да се появят месеци, дори години по-късно.
Пациентите забелязват промяна в цвета на засегнатия зъб болка при натиск или почукване, понякога подуване в областта на корена с наличие на фистули или гнойни абсцеси. Когато се направи рентгенова снимка или 3D изследване-компютърна томография, се установява костен дефект около корените на засегнатите зъби, в някои случаи придружен с резорбцията им.
Неправилно е веднага да се мисли за изваждане на зъба. Много голям процент от тези случаи се лекуват успешно чрез консервативна терапия.Пациентът трябва да бъде подготвен за няколко посещения до окончателното завършване на лечението, а след това за контролни прегледи през няколко месеца.
Едва при евентуален неуспех може да се мисли за хирургично лечение – апикална остеотомия. При тази техника се цели отново запазването на зъба и се отстранява само малка част от върха на корена. Като краен вариант остава премахването на целия зъб и заместването му с имплант.
Клиничен случай:
Травма на 9-годишна възраст. Десет години по- късно пациентът е диагностициран с две кисти в ляво и в дясно, обхващащи корените на резците. Приложено е консервативно ендодонтско лечение и на 4-те засегнати зъба. Контролен скенер 18 месеца по-късно – наблюдава се оздравителен ефект.
Автор:
д-р Цветелина Димитрова
Лекар ендодонтия и естетична стоматология в дентална клиника D.S.Dent
dsdent.wordpress.com 